Всички знаят филма „Всичко е любов”, придобил култов статус за поколението на днешните 50-годишни българи. Създава суперзвездата на онази епоха Иван Иванов. Но колцина ще се сетят за името на човека, сътворил вълнуващата история на първия съвремен бунтар на родния екран – главния герой Радо?

Боян Папазов разказва във „Всичко е любов” за себе си и своите приятели – младите софиянци от 70-те години. От екрана се говори на тогавашния жаргон, което е истинска революция за соцстандартите, където уж има реализъм, но всъщност всичко е бая напудрено.
Изобщо, извън любовната история, извън демонстрацията, че онова общество, където всичко се води единно, всъщност има огромно разслоение, най-стряскащото за тогавашните зрители откритие е изключителното лицемерие, в което живеят.

Цяло чудо е, че невероятно силната тогавашна цензура изобщо допуска

подобен бунт. Завършил кинодраматургия и то във висшето училище за филмово изкуство в Москва, когато се завръща в България, Боян Папазов става редактор в родния Киноцентър. Това е стъпка под сценарист и е парадоксално, предвид действащата строга йерархия, че именит режисьор като Борислав Шаралиев снима по историята „Всичко е любов” на един никому неизвестен 27-годишен младеж. Екипът им обаче се оказва непробиваем, поне ако се съди по страхотния филм.

Успехът не закъснява. Доказателство е дори само раждането на Иван Иванов като актьор номер едно на 1979 г. и още 6-7 години напред. „Всичко е любов” изгражда неговия образ – тип Джеймз Дийн, само че не на бунтовник без, а с кауза. В следващите му хитови филми и образи като Асен в „Лавина”, Вас в „Комбина” и Траян в „Мярка за неотклонение” за първи път в родното кино, и то баш насред соца, се появява лошото момче, направено така, че да раздбие сърцето на драгия зрител (особено зрителка) и фенът да се влюби в героя.