В 5 часа сутринта вече работите, как стана така, че освен певица, се превърнахте и в бизнесдама?

Пазарувам си във веригата Топшоп вече 10 години. Винаги, когато съм в Лондон, ми е ритуал да се отбивам в магазините им и си изкарвам чудесно между безбройните щендери, отрупани с дрехи. И веднъж, докато си губех времето, ми хрумна, че няма марка за такива като мен и моите танцьорки, която хем да е атлетична, хем да бъде секси. Свързах се с шефа на Топшоп сър Филип Грийн и му поисках среща. Той си представяше, че ще искам да стана рекламно лице, а аз отидох с идея и маркетингова стратегия за нов бранд, в който да си поделим по 50%. Така  се роди Ivy Park.

Откъде дойде това име?

Първо за парка. Паркът е общност – всички можем да отидем в него, всички сме добре дошли там, да намерим убежище, да избягаме от напрежението, където да помислим, да се преборим със себе си, да поспортуваме или просто да се разходим. Айви е името на дъщеря ми и на прекрасно дърво – плачещата върба.

Откъде този работохолизъм?

Двамата ми родители ме научиха, че трябва да се работи много, че времето е най-ценното ни притежание и трябва да се използва мъдро. И двамата бяха предприемачи и съм ги наблюдавала как се борят с бизнеса по 18 часа на ден. Те ме научиха, че нищо, което си струва, не идва просто така, не се получава лесно. Баща ми ме направи дисциплинирана и независим мислител. Майка ми, чиято любов е безусловна, пък има точното усещане кога имам труден момент и винаги сама ме търси, за да ме насочи, да ме помогне, за да тръгна отново напред.

А що за идея е новата Ви кауза – феминизмът?

Нека да кажа какво е за мен истинското значение на тази дума, на това понятие. Тое много просто – равни права и заплащане за мъжете и за жените. Често мъжете са с негативна нагласа към феминизма. Аз питам такива хора – представете си, че не говоря за жените по принцип, а за Вашата собствена дъщеря. Вие ще се радвате ли тя да взема 75 цента за работа, за която някой взема 1 долар? Отговорът е ясен. Всеки е феминист – мъж или жена, когато става въпрос за детето му, значи е феминист по душа. Не е изобщо важно кой как изглежда, как се облича, какъв е по професия.

Имали ли сте момент в живота си, когато сте се чувствали човек с власт?

О, да – когато излезе първият албум на Дестинис Чайлд. Музикалната компания, която с триста зора се съгласи да ни стане издател, не вярваше в нас и в нашия успех. Не вярваше, че аз и момичетата можем да бъдем попзвезди. Подценяваха ни. И то се оказа за добро, понеже ни оставиха сами да си напишем песните, дори сценариите за клиповете. Всичко ни се получи, защото имахме пълен контрол, власт. Самосъздадохме се. Оттогава и досега съм убедена, че най-силното изкуство остава неразбрано. Поне в началото. Аз работя за това да създавам изкуство, което лекува хората. Изкуство, което ги прави горди да се борят. Всеки изпитва болка, но понякога всъщност е добре да се почувстваме притеснени, за да се променим. Да, болката е неприятна, но как бих почувствала щастието да бъда майка и да държа дъщеря си в моите ръце, ако не бях минала през родилните мъки.