Това пътуване, това разнообразие липсва ли ви, или вече ви е писнало?

Никак не ни е писнало! Липсва ни! Създадохме страшно много приятелства, които поддържаме от разстояние. Възможността да пътуваш е огромно богатство. Това дава възможност да станеш различен човек, сблъсквайки се с различни култури, виждайки как живеят различните хора. Били сме на един остров, където хората нямат и грам суета, живеят свободно, спокойно и са много щастливи с това, което имат. Това е френският остров Реюнион в Индийския океан, до Мадагаскар. Това може би е най-екзотичното място, на което съм била, заради климата, природата, храната, хората, които са слънчеви, спокойни, без претенции. Бих се заселила да живея там.

Кой ви запали по кулинарията и тези обиколки по света допринесоха ли за уменията ви в кухнята?

Всъщност аз се запалих по кулинарията именно заради пътуванията си. Първите ми готвения са в студентските ми години. Тогава готвех, защото се налагаше. Но когато започнахме да пътуваме, срещайки нови продукти, които не бях виждала, общувайки с хора от различни националности, аз постепенно се запалих и започнах да експериментирам. Това беше преди около 12 години.

Какво ще кажете на жените, които всяка вечер се прибират вкъщи с мисълта „Ох, пак трябва да готвя!"?

Ще им кажа, че така или иначе се налага да готвят, нека го направят с желание. Ще им се получи много по-лесно. Да си сипят по една чаша вино и да готвят с удоволствие!

Всички в предаването сте добри готвачи и почти всички сте слаби, включително журито. Как си го обяснявате?

Не всички готвачи са слаби, но наистина в нашия сезон като че така се случи. Може би самият адреналин, напрежението, желанието да се справим със задачите, мисълта, че трябва да работим, не са ни оставили свободно време, за да ядем много. Но в чуждите формати съм виждала и по-пълнички участници.