Тръмп успява да превърне в бранд не само себе си, но и своя стил

на говорене, на обличане, даже прическата си, които го правят разпознаваем за цялата аудитория на САЩ и на света в момента, в който се появи пред нея. Нещо, което е изключително трудно на фона на огромната конкуренция в информационния век, когато брандовете и хората брандове са толкова много и за тях работи толкова огромна и всеобхватна комуникационна машина.
Една от най-важните особености на бранда Доналд Тръмп е, че при цялата си познатост, той запазва и своята загадъчност. Способен е точно, когато публиката мисли, че знае какво да очаква от него, да й поднесе изненада. При това, най-често шокираща изненада.
Нещо, което най-добре формулира легендарната журналистка от най-тиражния американски таблоид „Ню Йорк Пост” и една от сътворилите образа на Тръмп – Лиз Смит. „Познавам го от цяла вечност, но все още не мога да го изчисля”.

„Той е истинският израз на американския идеал”

Така го характеризира Майкъл Д’Антонио – един от най-задълбочените изследователи и от най-обективните биографи на комуникационния, рекламен и брандов феномен Доналд Тръмп.
Образът му съчетава в едно силата на победител, но и агресивността на аутсайдер, консерватизъм, но и отвореност към последните тенденции – независимо дали става въпрос за мода или за технологии, както и дълбокото американско вярване, че „богатите са природен ресурс”.
Този модел на поведение, разсъждение, акция и реакция, изградил един от най-успешните публични образи на нашето време, който предстои да разгледаме подробно, не е нещо спонтанно, недомислено и стихийно. Той почива на най-различни дълбочинни анализи и експертни оценки. Сред тях е книгата на Кристъфър Лаш от 1979 г. „Културата на нарцисизма”. Тя изследва психологията на американското общество, заливано от образи от реклами, телевизионни програми и игрални филми, подчинено на неспирен поток от псевдосъбития, повечето от които режисирани. Нацията обаче приема тези образи не просто като автентични, но и се идентифицира с тях и ги е превърнала в своя култура. Тя произвежда и желае да получава ежедневно, ежечасно и ежеминутно своята доза нарцисизъм. Което Лаш обобщава така:
„Успехът в нашето общество трябва да бъде легитимиран чрез публичност”.
Какво означава това? Кариерата не е онова, за което се работи всеки ден, а е онова, за което се съобщава всеки ден. Не е необходимо човек да е тръгнал в политиката от най-ниското равнище, за да стигне един ден до най-високия пост – президентския. Той може да го постигне чрез упорито наслагване на слава. А славата в този свят на рекламни образи за публиката се превежда и като пари по максимата „няма друг бизнес като шоубизнеса”.