нас са безкрайна черна хроника, ненужно удължена при това.
Сериозните изследвания и научни разработки по проблемите със стреса започват едва през 70-те години и са свързани с травматичния ефект от голямата криза 1973-77 година, която е първата след бума на икономиката и благосъстоянието от края Втората световна война - 40 години мир и просперитет в целия свят.
Какво препоръчват оттогава и досега за лек срещу стрес специалистите?
Поставяне на ГРАНИЦИ.
Изключването на новините от информационното ни меню, което без друго е преситено е само първата крачка.
В средата си е добре да изключваме конфликти от всякакъв вид и характер.
Да игнорираме всякакъв вид дразнители - реални и виртуални, не да се обясняваме, да ги получаваме, да се опитваме да ги победим - вече сме писали по темата за кибербулинга и босинга.
Ако се налага, трябва да игнорираме потребностите на организацията за сметка на личните си потребности - да поставяме себе си на първо място пред когото и да било.
Така ще съумеем да се предпазим от съвсем реални дълбоки проблеми и рани. Защото дълбоките рани са именно душевни много повече, отколкото физически.