България повтаряше неотдавна Аз съм Шарли, ще повтаря ли Аз съм учителката, която обра банка, защото е обречена да живее тук, след като зрителите видят по кината филма Урок?

Достойнство на филма според мен е личната история, безкомпромисно вплетена в контекста на времето, в което живеем. Потвърждение ми даде едно младо момче, което понастоящем живее и работи в Токио. Той е от малък град в България и след прожекцията на фестивала там, където получихме награда за Урок, ми каза: "Аз ги познавам тия хора. И учителката, и маниака в заложната къща, и дребния уклончив шеф в малката фирма за преводи и легализация. Срещал съм ги навсякъде в България." Някои от нас повтарят това перифразирано по протестите, други избират да се махнат от спъващата на всяка крачка наша действителност. Истината е, че от всеки един зависи, всеки е отговорен. Ако не друго, поне да размърдаме малко апатията.

Какво лично Вас Ви научи филмът и неговата героиня - какъв урок Ви даде?

Подходът и изпълнението ми е плод на моя житейски и професионален опит дотук. Имам и лична история с 0,45 лв. задължение към НАП, с комисионна 4.50 лв. за транзакцията в банката. И не само аз. Привилегия е да можеш да си излееш абсурдните преживявания в произведение на изкуството, в крайна сметка. Всъщност ми се затвърди усещането, че в моята професия е добре да подхождаш с отговорност и уважение към това, което правиш.

Имахте ли възможността да се запознаете лично с жената, която пресъздавате на екрана или фактът, че всички живеем малко или повече нейния унизителен живот Ви беше достатъчна подготовка за ролята?

Не сме се срещали лично с нея, а и не беше целта да правим документално достоверен филм. Противоречието във вестникарското заглавие "Учителка обра банка" е достатъчен повод и поражда доста размисли. Урок е нашата гледна точка по темата, черпи от личните ни преживявания и се вижда, че двамата режисьори добре разбират това, за което разказват. И да, в този смисъл Ние Сме Учителката, Която обра Банка.